0:00/0:00
Главата ми се отметна настрани и вкусът на желязо изпълни устата ми като прилив. Опитах се да пропълзя по-надалеч оттам, с последни сили, но пръсти сграбчиха косата ми и ме завлякоха обратно, като животно.
Стаята плуваше около мен, въздухът беше натежал от вонята на пот и кръв. Не можех да мисля, не можех да дишам.
Още един ритник, този път в ребрата, ме просна на пода.
„И така.“
14: ПРИ ДИВИТЕ НЕЩА
Когато бях малка, пикаенето беше лесно. Всичко беше лесно, по дяволите. Сваляш си гащите, свършваш си работата и си ги вдигаш. На никого не му пукаше как изглеждаше това, къде се случваше или дали го правиш точно както трябва. Никой не ти казваше как се предполагаше да работи тялото ти; просто работеше.
После порастваш и изведнъж става по-сложно. Имаш чорапогащи, от които трябва да се измъкнеш, толкова тесни джинси, че трябва да се бориш с тях за живота си, копчета, които отказват да съдействат. Пластовете се трупат, докато растеш, и всеки добавя по едно малко, но забележимо усложнение към нещо, което преди беше толкова просто. Започваш да пресмяташ паузите за тоалетна между времето, когато имаш друга работа, започваш да бързаш, защото някой може да те чака или защото си излязла с компания и не искаш да бъдеш тази, която бави всички.
Бях на деветнайсет и се виждах с някакъв тип. Може би гадже, може би не. Гледаше ме с онази усмивка, която означаваше, че беше намислил нещо. „Да пробваме нещо ново“, каза той. Добре, естествено. Защо не, по дяволите. Странното не беше самата урина. Беше как го направих, приклекнала над него, топлото му тяло беше под моето, ръцете му бяха на бедрата ми и ме задържаха на място. Течността се плисна по гърдите му и потече надолу на топли, неравни потоци, събра се в ямките на ребрата му и се стече около пъпа му. Усещах го като бунт и доминация едновременно. В апартамента миришеше на секс и пот, а вече и на пикня. След това се смях – бях притеснена, но не ме беше срам.
Сега, на двайсет и две, тоалетните навън бяха прекалено шумни, прекалено претъпкани. Кабинките бяха прекалено малки. Подовете бяха мокри. А аз винаги се опитвах да балансирам нещо – телефона си, чантата си, здравия си разум. Някой ден щях да остарея. Щях да имам нужда от помощ, за да си свърша работата. Същото нещо, което бях правила още от бебе, нещо толкова просто, щеше да стане трудно. Бавно. Неудобно. Поредната безмълвна загуба, сред толкова много други.
Случвало ли ти се е да се изгубиш по средата на мисълта? Просто така – изчезва. Една секунда е там, рее се във въздуха, почти плътна, а после – пуф. Все едно не е съществувала. Усещах го като бъг. Все едно мозъкът ми беше излязъл да изпуши
една цигара.
ТАЗИ СТРАНИЦА СЪДЪРЖА ‘SPOILERS’:
Беше изключително странно. Ами ако в това имаше нещо повече? Ако беше специален момент. Имах си различни измислени сценарии за него. Как може би това беше вход към някой от многобройните ти животи в мултивселената. Забравяш си мислите и бум – вече си в паралелна реалност. Забравяш си мислите и опа – вече си някъде другаде.
Забравих си мисълта.
И когато отворих очи, осъзнах нещо – бях се напикала.
Едва отворих едното си око. До лицето ми беше стъпила кафява кожена обувка, подметката беше напукана и прашна.
– Остави я. Вече се преебахме със сестрата. Лоша карма.
– Пусни я, човече. Уби сестрата – вече имаш тази кръв по ръцете. Този път полицията няма да се откаже толкова лесно.
Това беше вторият път, когато някой беше молил за мен; беше умолявал за живота ми.
Докато лежах и умирах.
Вторият глас, който вярваше, че може да оцелея. Или поне се преструваше. Вторият глас, който се кoлебаеше между милостта и безразличието.
Тази страница е посветена на четирите липсващи страници от книгата „Нектар“ – книга, която разказва за насилието над млади момичета. Поради грешка в печатницата именно тези четири страници са били премахнати. Може би причината за това е по-дълбока от обикновена грешка.
Може би това е мисията на книгата. Да скрие тези 4 страници, за да изкара тази тема табу наяве.
книгата Нектар от Канина Крисалис
Тук ще намерите и фондациите, които подкрепям с цялото си сърце – това са „Кожа“ и „Анимус“. Фондация „Кожа“ се бори с насилието над жени и момичета, като предоставя подкрепа и безопасно пространство за оцелелите. „Анимус“ предлага психологическа помощ и услуги за пострадали от насилие, като се стреми да върне достойнството и силата на всяка жена.
